Ръкавица с един пръст - вид ръкавица, при която палецът е отделен от останалите пръсти. Носи се с всекидневното облекло, най-вече при спортуване на открито в студено време. Обикновено се прави от вълна или овча кожа. Виж Скиапарели.
Ръкавици - от най-ранни времена ръкавиците се изработват от меки материи, за да пасват точно по извивките на ръката. През XIX в. се носят и денем,и вечер и са важна част от облеклото. Съществуват най-различни стилове и варианти, в това число и ръкавици с един пръст, дълги и къси кожени ръкавни и ръкавици, направени от кожа от китката надолу и от дантела - от китка и нагоре. Шият се също и от бродирана коприна, памук, тюл и копринен трикотаж и се закопчават с миниатюрни копченца на китките. През XX в. те с изключение на дългите ръкавици към вечерното облекло се превръщат аксесоар, който се използва само при необходимост. От края на 50-те г. се носят само в студено време или като част на тоалетите на висшата мода и престават да бъдат символ на високо социално положение и богатство. Ръкавиците с един пръст излизат на мода в на 70-те и началото на 80-те г.
Дали са модерни и сега и с колко пръста се уверете сами в списанията за мода зима 2008/2009.
* Скиапарели, Елза (1890 - 1973) - дизайнер, родена в Рим, Италия. Следва философия. Първите години на семейния си живот прекарва в Бостън и Ню Йорк, а през 1920 г. се премества в Париж. Един от първите й модели - черен пуловер с вплетена бяла пандела, придаващ му ефект тромп л'йой - прави впечатление на снабдител на магазини за облекла и така Скиапарели е въвлечена в модния бизнес. През 1928 г. тя отваря магазин, наречен „Пур льо сп („За спорта" - б. пр.), последван година по-късно от собствен салон. Моделиерката обича да бъде забавна, да се шегува и да изненадва. Дрехите й са елегантни, изискани и в много случаи изключително ексцентрични, но се ползват с голям успех. Нейните собствени идеи, както хрумванията на известните художници, с които работи, се осъществяват с безупречен професионализъм. Кани Дали, Берар и Кокто да създават десени за платове и аксесоари. Жан Шлумбергер прави за нея евтини бижута и копчета. Кубизмът и сюрреализмът оказват влияние върху моделите й. През 1933 г. въвежда ръкавите тип пагода или т.нар. египетски стил - силует с широки рамене, който ще остане основен появата на ,Нова външност". Скиапарели използва туид за вечерни облекла и зебло за роклите си. Слага подплънки на раменете на дебелите си пуловери. Боядисва кожите, окачва катинарчета на костюмите си и създава модата тиролските селски костюми. През 1935 г. боядисва новите пластмасови ципове в същите цветове като платовете и за разлика от властващата тогава тенденция не ги прикрива, а ги изтъква с функционална и с декоративна цел. Употребява фосфоресциращи брошки и копчета във формата на преспапие. Френската фирма „Колкомбе" пуска специално за нея плат с десен като вестника хартия, от който тя прави шалове. През 1938 г. в колекцията й „Цирк" фигурат копчета във формата на акробати, скачащи с главата надолу върху предницата на сако от копринен брокат с щампа на дървени кончета от въртележка. Скиапарели бродира тоалетите си със знаците на зодиака и продава до чанти, които при отваряне светват или свирят някаква мелодия. Две от известните й шапки са във формата на фунийка за сладолед и на агнешки котлети. Особената изисканост на Скиапарели, скандална и непочтителна, радва на голям успех. Забележителен колорист, тя заимства един от розовите нюанси на Берар, нарича го „шокиращо розово" и широко го използва. Слива изкуството с модата и дава на жените голям избор в облеклото. По време на Втората световна война изнася лекции в САЩ, а през 1949 г. отваря филиал в Ню Йорк. Последното си ревю представя през 1954 г.
