Алпака - вълна от лама (лама - представител на семейство камили, обитаващ Андите в Южна Америка). През 1836 г. сър Тайтъс Солт въвежда носенето на дрехи от алпака, по-точно от смес от алпака и коприна. По-евтина от естествената коприна, вълната от лама притежава много от ценните качества на по-тежките типове коприна, разпространени през XIX в. Тя става особено популярна през 40-те г. на миналия век, когато култът към здравето, характерен за този период, засилва интереса към вълнените платове. Използва се за горни дрехи и като подплата на палта. От края на XIX в. алпаката се смесва с памук. През първото десетилетие на нашето столетие от нея започват да шият рокли и костюми. От 1950 г. думата „алпака" се отнася за вид изкуствена коприна, не особено мека, в чийто състав влиза и много фина вълна, употребявана преди всичко за горни дрехи.

 Ангора - вълна от ангорска коза, чиято родина е Турция. Ангора се нарича също така вълната, получена от ангорския заек, разпространен на остров Мадейра, който сега се отглежда и в САЩ, Европа и Япония. И в двата случая ангората се характеризира с дългите си меки влакна. Смесва се с изкуствена коприна и вълна. От нея се правят рокли, трикотажни изделия и пуловери.

 Астраган - първоначално така се нарича вълната на каракулската овца (известна още като персийска), отглеждана в азиатската част на бившия Съветски съюз. До края на XIX век с нея се обримчват яки и маншети на палта. Използва се и за шапки. От XX в. този термин започва да се употребява и зa вид плътна тъкан, плетена или тъкана, с мъхнати топчици на повърхността имитиращи донякъде вълната.

 Ацетат – целулозно - ацетатни платове и прежди, създадени през 1869 г. Германия. В началото на XX в. с усъвършенстването на изкуствените влакна се заели швейцарските химици Камий и Анри Драйфус от Базел, но заниманията им били прекъснати от избухването на Първата световна война, когат ацетатът станал необходим за водонепропускливо лаково покритие за френските и британските самолети. През 1920 г. британската компания „Силънш лимитид" създава ацетатно влакно с търговска стойност, като използва методите на Драйфус. Оттогава до наши дни от него се произвеждат бельо, блузи, рокли, трикотажни изделия, както и други облекла, за които се изискват лек копринени тъкани. Амцел, дицел и трицел са тъкани, получавани от ацетати влакно.